Регламент (ЕК) № 41/2009 относно състава и етикетирането на храни, подходящи за хора с непоносимост към глутен, влезе в сила на 1 януари 2012 година.

Непоносимостта към глутен е сериозно заболяване, което може да доведе до увреждане на храносмилателната система така, че храната да бъде непълноценно приемана, което от своя страна да доведе до нарушения в растежа, анемия или заболявания на костите.

Регламентът въвежда правила за това как да бъдат етикетирани храни със съдържание на глутен. Те важат за всички храни, които се продават, независимо от това дали са пакетирани или са част от менюто на заведения за хранене.

Всеки производител, който предлага продукти с наличие на глутен, е длъжен да обозначи съдържанието точно и ясно и трябва да се придържа към определени ниски нива. Така хората с глутенова непоносимост ще бъдат спокойни при избора на подходяща за тях храна.

Правилата за етикетиране задават следните определения:

„Без глутен”/ „Не съдържа глутен” – при храни, които съдържат не повече от 20 части глутен на милион.

„Много ниско съдържание на глутен” – за храни, които съдържат не повече от 100 части глутен на милион и съдържат съставки, обработени специално, за да се намали глутеновото съдържание. Това са най-вече специализираните продукти. Хората с непоносимост към глутен могат да приемат малки количества от тези продукти, след съвет с диетолог.

Според регламента фразата „подходящо за хора с глутенова алергия” може да бъде използвано само заедно с термините „без глутен” или „много ниско съдържание на глутен” и в никакъв случай самостоятелно.

Изразът „Съставки без съдържание на глутен” може да бъде използван при храни, в които глутен не е бил целенасочено добавян, но е възможно да присъстват малки количества, като резултат от контакт с други храни. Тази фраза не се контролира от закона и не дава гаранция, че така етикетираните изделия са действително без съдържание на глутен.

Британската компания за научни консултации RSSL е разработила количествена система за оценка на риска, приложима от производители, която обезпечава с документ използването на изброените изрази за етикетиране.

Специалисти от компанията подчертават, че процеса на производство може да повлияе на откриването на глутен в готовия продукт, което означава, че разчитането на лабораторните резултати трябва да бъде много внимателно.

От особена важност е, твърдят консултантите, лабораториите да легитимират методите си на тестване за глутен, за да се избегне риска от фалшиви положителни или отрицателни резултати.

Комисията по метрология, проби и анализи на ЕК (CCMAS) е одобрила метода „Елиза” (Методът на Мендез), но дори при него могат да се явят някои случаи на проблеми при анализа, при затоплени или хидролизирани продукти.

Новите регулации са директно приложими във всички страни-членки на Европейския Съюз.