Елица Божинова е член на Националния отбор по кулинария. В множество международни състезания тя печели отборни и индивидуални отличия. 

Професионалният й опит включва работа в екипа на голям столичен хотел, ръководство на специалисти от верига сладкарници, разработването на елитни обекти в страната.

През 2010г. създава собствена компания „Дарк енд милк” за ръчно производство на шоколадови фигури, захарни изделия и сладкиши. Интересна е двупосочната й гледна точка – на майстор-сладкар и на управител.

Официалната информация за Вас е позната, как бихте искала да се представите Вие самата? 

Тясно специализирано с шоколад се занимавам от 3 - 4 години, все още се уча, опитвам се за себе си да го усвоя.

Със сладкарство се занимавам от 1993г. Завършила съм Техникума по обществено хранене и оттогава работя активно в сладкарския бранш.

Минала съм през различни обекти и стилове. Сладкарството не се изразява само в правене на торти - има раздели като "ресторантски десерт", по специфични - за хотелите, за кейтъринг и партита – дребни форми, сладки, петифури. Мога да кажа, че съм минала през всички звена и да твърдя, че съм овладяла всички позиции.

Френската пекарна „Хлябът на Париж” (Pain de Paris) навърши една година от откриването си. За този кратък период тя израстна във верига пекарни с богат асортимент и утвърди френските суровини и качество като своя запазена марка. Бурното развитие на чуждестранна хлебарска традиция у нас провокира разговора ни с управителя, г-н Сирил Креси, и с главния майстор-хлебар г-н Уилям Дену.

Г-н Креси, как се стигна до откриване на френска пекарна в България?

„Буланжери дьо Франс” е компания, създадена в България, от успешен френски бизнесмен, който след проучване установи, че има пазарна ниша за френския фляб и вложи собствени средства.

Подготовката започна преди две години – най-дълго време отне намирането на подходящо място за основната пекарна, тъй като главната идея е да се произвежда на място и това да е видимо от клиентите. Искахме посетителите да виждат печките, дейността, работата на място. Да е видно, че се работи с пресни продукти, а не със замразени или с полуфабрикати.

В първото интервю за годината ви запознаваме с Пенка Деликостова - майстор-хлебар, победител в конкурси за обреден хляб и представител на страната ни в международния проект "30 дни - три държави". 

Нейната вяра, че всеки е дошъл с причина на този свят и упорството й да усъвършенства "даденото" поставят актуалните въпроси за призванието, за самочувствието на майстора, за съдържанието на термина "професионализъм".     

Представете се накратко, с какво се занимавате в момента?

В момента съм пенсионер по болест. Със семейството ми живеем в Пловдив. Там имам малко заведение за бързо хранене, но сега то по-скоро ми тежи, защото работа няма. Вложих много усилия и средства, но не върви, защото хората са затруднени материално.

Занимавам се с хлебарство, но няма възвръщаемост. Много е трудно.

Как започнахте да се занимавате с хлебарство? 

2007-ма се разболявам от рак, три операции имам до момента, химиотерапия, лъчетерапия. До тогава не съм се занимавала с такъв род дейност.

Г-н Жозеф Азам е технически съветник и презентатор на гръцката компания „Касандра”. Поводът да посети България е поканата от „Алма Либре”, представители на „Касандра” за България, да представи както корите, така и оригиналните си рецепти „Сиропирани сладки от Изтока”.

Г-н Азам, каква е професионалната Ви биография?

Завърши гимназия, а след това и школата по сладкарство в родината си - Ливан. По-късно специализирах и в училище по ресторантьорство и управление на ресторантьорството. 

В годините на практиката си усвоих много течения в международното сладкарство и всички европейски течения, но „сиропираните от изток” е един специален раздел, който развивам по оригинален начин в Европа. 

През 1986г. реших да напусна родината си, поради жестоката война и политическите проблеми. Живях малко в Кипър, а после се преместих в Гърция. Тогава бях на 23г.

През 2000г. бях от основателите на съюза на гръцките сладкари и се развих като презентатор-технолог в тази област.

Завършилото наскоро изложение БУЛПЕК 2011 ни предложи официален преглед на ситуацията в бранша, неговата представителна страна. За поглед „отвътре” и по-дългосрочни наблюдения се срещнахме с г-жа Даниела Коцакова, бивш секретар на Софийски Регионален съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България, работила в браншовите структури от 1997-ма година насам.

Изложението се провежда за 18-та поредна година. Как се развиваше то през годините?

Когато постъпих в организацията събитието вече имаше своя идентичност. Имаше специален човек от щатния персонал на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, по това време организацията беше с 10 човека щатен персонал, който отговаряше за него.

Освен това всички се включваха в организацията на изложението и събитията, свързани с него. Всички в офиса знаеха какво трябва се прави, помагаха и можеха да дават конкретна информация на всеки обадил се.