В началото на месеца, в Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”, се проведе традиционният Панаир на занаятите. За изложението и мястото на хлебарството и сладкарството сред занаятите Бейкдмедия разговаря с директора на АЕК „Етър”, доц. д-р Ангел Гоев.

Доц. Гоев е Доктор на Историческите науки, етнограф, автор на над 150 научни публикации в областта на българските народни обичаи и вярвания.

Доц. Гоев, комплекс „Етър” не е само туристически обект, в какво го превръща Панаирът на занаятите?

Панаирът има дълга история – 14 години е бил провеждан на национално ниво, а вече 9 години и като международен. Дава се възможност на майсторите да покажат своите способности и изработката на традиционни изделия за бита.

Стремим се да съчетаваме практиката с теорията - провеждаме международна научна конференция като част от съпътстващата програма. Тази година е 7-то й издание, на тема „Народните занаяти – минало, настояще и бъдеще”. 40 научни изследвания бяха пуснати в обръщение на тазгодишния форум. Досега са издадени общо 6 тома, с повече от 120 научни съобщения, представени на конференциите през годините.

И тъй като занаятът винаги е съпътствал човека, от дълбока древност до днес и ще го има и занапред, затова обръщаме внимание и на перспективите.

Интересът е голям и броят на изложителите непрестанно нараства - тази година гонят 90. Целта ни е да привлечем вниманието и на чуждестранни участници. Имаме такива, имаме дори от други континенти – представители на япония традиционно участват, от Африка - от Мароко, за трета поредна година има участие. Нови участници тази година има от Италия и от Шотландия. Занаятите навсякъде са еднотипни, но е важно и интересно да се покажат различията в различните култури.

Майсторската надпревара е съпътстваща изява, която също привлича посетители. Всяка година избираме един занаят и я посвещаваме на него. Майсторите се състезават в изработването на копие на предмет, който се показва в последния момент, преди началото на състезанието. Голямата награда е „Сребърната хлопка” и възможност за представяне на собствените изделия по време на следващия панаир. Досега са били ковачество, дърво-стругарство, дървообработка...

Имало ли е досега конкурс, свързан с храните?

Не, не сме имали досега, но може би ще се насочим... В последните години обръщаме внимание на по-непопулярни занаяти. Миналата година конкурсът беше за изработване на изделия от царевична шума – сега е подредена изложба. Тази година е „украса с гайтан” – майсторките се състезават в момента в чаршията.

Целта е да насочим вниманието към по-непопулярните, позабравените занаяти, защото колкото и да е неприятно, пазарът показва кой занаят да живее и кой да умре. Затова обръщаме внимание на отмиращите занаяти.

Национален Кулинарен събор проведохме миналата година. Тази – специално за региона на Централна България. Старите баби, които още пазят рецептите и майсторлъка, донесоха манджи и ги предложиха за дегустация – интересът беше много голям.

Професионални производители проявяват ли интерес?

Проявяват интерес, но ние се дистанцираме в повечето случаи. Комплекс „Етър” е етнографски музей и държим на традицията, не допускаме съвремено меню и изработка. Дори заведенията за обществено хранене, които са на наша територия, са задължени по договор да предлагат поне 80% традиционно меню и методи на изработка на храната.

Да, може да се види как се правят и пекат пърленките в механата...

Да, те са характерни са за района, много са популярни.

Имаме и фурна: предлага се най-вече симид, защото е много известен. Пекат се и други изделия на традиционна основа.

В областта на храните са и шекерджийницата – традиционното сладкарството и кафенето. От всичко, изложено в комплекса, най-голям интерес има към тях... особено към симида и захарните петлета.

Защото българинът обича да си угажда?

Ами, да... сигурно! Може друго да не си вземе, но задължително си пие кафето, купува симидче и... на петлетата опашките винаги са големи. Стараем се да предложим традиционни изделия – прословутия "габровски шоколад" например, който не е никакъв шоколад, а е пистил... Той е много популярно местно изделие и се радва на голям интерес. Интересът към храната изобщо е голям. На тези два обекта опашките винаги са много дълги.

Как се вмества "Етъра" в съвременността, с браншови организации работите ли, с образователни институции?

Не, не са проявявали интерес към нас. Единствено със Задругата на майсторите.

През април, тази година, бяха приети промени в Закона за занаятите, според които хлебарството и мелничарството вече не се признават за занаяти. Къде, според Вас, е мястото на малките производители, микро-предприятията, семейни фурни?

Те си имат своето място... Хлебарството е със стара традиция, защото хлябът е основна храна и винаги е съпътствало бита на човека, така че има своето място.... Не знам по каква причина е било премахнато от списъка. Не мога да го коментирам, но че това е занаят – безспорно. Фурнаджийството си е съществувало и си съществува...

Нашите хлебари, фурнаджиите, така им казваме, са на друг режим, те имат майсторски свидетелства от Задругата на майсторите.

За мелничарството е по-деликатен въпросът, защото брашното вече не се прави на каменни мелници. Мелничарство като занаят вече няма в България, всичко е промишлено... Мелничарството – няма как да е занаят, реално няма мелничари, такива мелници просто няма...