Завършилото наскоро изложение БУЛПЕК 2011 ни предложи официален преглед на ситуацията в бранша, неговата представителна страна. За поглед „отвътре” и по-дългосрочни наблюдения се срещнахме с г-жа Даниела Коцакова, бивш секретар на Софийски Регионален съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в България, работила в браншовите структури от 1997-ма година насам.

Изложението се провежда за 18-та поредна година. Как се развиваше то през годините?

Когато постъпих в организацията събитието вече имаше своя идентичност. Имаше специален човек от щатния персонал на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, по това време организацията беше с 10 човека щатен персонал, който отговаряше за него.

Освен това всички се включваха в организацията на изложението и събитията, свързани с него. Всички в офиса знаеха какво трябва се прави, помагаха и можеха да дават конкретна информация на всеки обадил се.

Мероприятието е започнало да съществува като вид малка изложба, поместена в един от софийските хотели. После прераства в голямо изложение. Когато започнах работа в организацията, то вече се провеждаше в зала 12 и „топлата точка” на НДК, заедно с организацията на месопреработвателите.

Какво представляваше изложението тогава?

По време на изложението се правеха различни конкурси. Производителите си сформираха отбори от двама или трима човека, в зависимост от темата, изработваха се изделия на място, които после се оценяваха от комисия.

Между двете зали се правеше голяма изложба, на която се представяха готови изделия, донесени и подредени от регионалните съюзи на хлебопроизводителите и сладкарите от различни градове. Всеки път се задаваше различна тема – например „Коледа”. Правеха се фигури от „мъртво тесто”, всеки регионален съюз гледаше да се представи по оригинален начин, не само с продукти, но и с оригинална украса, характерна за неговия регион.

По това време имаше участници от всички региони, в които имаше създадени съюзи. От всички по-големи регионални градове – между 10 и 15 съюза.

Гостуваха деца от домовете за сираци – те изнасяха кратка програма, награждаваха ги и им се раздаваха лакомства.

Тогава имаше повече участници-производители, освен представяне на машини и суровини. Беше престижно да участваш, да се покажеш сред колегите и на пазара. Връчваха се грамоти и награди от федерацията в различни категории – за най-атрактивен щанд, за най-голям... Беше наистина с национално участие и всяка година се измисляше нещо ново, за да имат фирмите стимул да участват.

По-късно изложението се провежда в зала „Фестивална”...

Да, за известен период беше там. Там започна и провеждането на „Потребителския конкурс” – заедно с месопреработвателите, с млекопреработвателите.

Имаше и конкурс между журналисти – за декориране на торти. Участваха журналистите, които през годината са отразявали развитието на бранша. Бяха много ентусиазирани самите журналисти.

Постепенно отпадна конкурсът между производителите – дали се изчерпа идеята или липсваше вече желание...

Затова пък се появи конкурсът между специализираните училища от цялата страна, за да се подкрепи подготовката на бъдещите специалисти в хлебарството. Имаше огромен интерес – от някои училища идваха с пълен автобус в София. Представяли са се по 15-16 училища от цялата страна. Предварително се задаваше темата и изискванията, а състезанието се провеждаше „на живо”, на място. Наградният фонд се събираше от компаниите-изложители или други, които подкрепят бранша.

През последните пет години БУЛПЕК е в Интер Експо Центъра, в София.

Увеличават ли се изложителите-производители през годините?

Не. Даже намаляват. Хлебари... тази година имаше само един производител. Миналата година бяха два. Сладкари с щанд няма отмного време. Иначе и фирмите с машини и консумативи като че ли също намаляват.

В началото имаше и активни участници в конкурси на хлебари и сладкари, които не участваха в изложението. Бяха ангажирани със събитието, без да са изложители – като е обявено предварително, че има конкурс и те се регистрират. Нямаше задължително условие да си изложител, за да участваш в конкурса.

По-късно се създаде традиция по време на цялото изложение да се прави изложба на регионалните съюзи, но в последните години отпадна и тя.

Значи тази година ги нямаше традиционните ученически състезания и изложба на регионални съюзи, а как премина Конкурса на потребителите?

Нямаше ученически конкурс, но за сметка на това от Булгарреклама бяха предоставили щандове на две училища, за да демонстрират учениците умения – Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии и Софийската професионална гимназия по туризъм.

Посетителите ги видяха, въпреки че бяха поместени в залата на винопроизводителите. Според мен трябваше да са си в 3-та зала, при хлебарите, защото в крайна сметка там са бъдещите им работодатели и има повече възможности да видят, какво могат учениците.

Тази година на Конкурса на потребителите нямаше участие от страна на хлебари или сладкари. Участваха винопроизводителите. Организаторите съжаляваха, че ги няма хлебарите и сладкарите – системата за оценка беше разработена, работеше добре, отличаваха се най-добрите...

Има ли други събития в България, на които магат да се представят производителите?

Имаше опит – до преди три или четири години федерацията провеждаше БУЛПЕК-Варна, в началото на туристическия сезон, с цел договаряне на доставки за хотелите.

И Пловдивския панаир „Пиво, Гастро, Хляб”, който сега се казва „Фудтех”.

А Спасовден не е ли също повод за среща между обществено активните хлебопроизводители?

Спасовден е професионален празник на хлебарите. Колеги са открили в архивите разкази на стари хлебари, един от които е Бай Стоян, който беше почетен член, най-възрастния действащ допреди няколко години производител. Той разказва, че на този ден хлебарите са затваряли и са ходели заедно на черква и след това са се веселяли.

На базата на тези разкази, през 2000г., федерацията направи „Събор на хляба”. Първият се прави във Велико Търново, там се провежда и в следващите четири години. След това се взе решение да се редуват различни градове и на всяка кръгла годишнина да се връща във Велико Търново.

Регионалните структури си празнуваха на самия Спасовден, който винаги е четвъртък, а в съботата – така беше решено на управителен съвет, се правеше Събора. Там се събираха всички производители, които имаха желание.

Регионалните съюзи си ушиха знамена и учениците, които присъстваха, защото се правеше и ученически конкурс, носеха знамената от църквата до площада. Там освещаваха знамената, поднасяха се цветя на паметника „Майка България”, докато беше в Търново, и след това на площада се правеше концерт и изложба на местните производители. А компаниите, подпомагащи бранша, раздаваха брошури, материали – като едно малко изложение.

На Събора се създаде инициативата на децата, които печелят в конкурса, да им се дава стипендия за следващата учебна година. Понеже Спасовден се пада през втория учебен срок и децата вече са усвоили умения и могат да бъдат оценени.

Ученическият конкурс започваше в петък, а самият събор протичаше в събота и неделя. В началото много хора се събираха – над 200 човека. Идваха хора от цялата страна, със семействата си – истински празник. Не бяха само колегите, но и децата им – празник на гилдията.

Кои други градове се включиха?

Всяка пета година празника се връщаше за честване във Велико Търново. Домакини са били още Добрич, Бургас, Хасково, Монтана.

Силно отбелязване на празника имаше в Добрич – с голяма посещаемост.

С времето обаче пооредяха. Тази година за първи път нямаше Събор на хляба.

Често се говори за хлебарите и техните проблеми, а за сладкарите не се чува почти нищо. Как са представени те в сдруженията?

Организациите в България са хлебаро-сладкарски, но те като че ли винаги остават някак на заден план. Фокусът е изместен към хлебарите, въпреки че има региони, в които сладкарите са повече. Остават малко пренебрегнати.

Имате преки наблюдения от приложението на законите в бранша. Добра ли е законодателната база в България?

Закона за храните е основният, по който се работи, но има несъответствия! Например със Закона за занаятите: през юни беше променен този закон и с промяната хлебарите вече не са занаятчии, но в Закона за храните все още стои точката, че трябва да бъде назначен човек, който има или Майсторско свидетелство по Закона за занаятите или е технолог.

Мисля, че си стои още наредбата на Столична голяма община, че за да откриеш нов обект и попадаш в групата на занаятите, трябва да имаш майсторско свидетелство, но не е отбелязано, че голяма част от занаятите отпаднаха.

Не е много ясно и дали хората, придобили майсторски свидетелства преди промяната имат право да ги ползват. Досега това свидетелство се приравняваше с квалификацията „технолог”, сега не зная, дали ще се признава.

В чужбина например ги признаваха много повече, отколкото дипломите – обаждали са се хора, че са им признали майсторското свидетелство, но не и другите документи.

Какви са в момента изискванията за отваряне на нов обект?

Да си регистриран по Закона за храните, да се регистрираш в БАБХ, да имаш назначен технолог. Има изисквания за разработване на добри производствени практики, НАССР... След това започват проверките, дали се спазват изискванията.

По отношение на НАССР прави ли се разлика между малък и по-голям производител?

Не, в България в момента няма разлика. Едни и същи са изискванията. Говореше се, че за по-малките изискванията ще се намалят, защото рискът е по-малък, но не знам досега да е направена промяна.

Браншовите организации улесняват ли връзката с държавните институции?

Браншовата организация по-лесно стига до отговори и резултати. Писали сме много писма от името на Регионалния съюз – без да цитираме производителя, а само проблема му. Много по-бързо и точно се получава информацията, отколкото в случай, че той сам отправи запитване към институция.

Когато навремето трябваше производителите да се регистрират в РИОКОЗ или ДВСК настъпи временно объркване и всички бяха проверявани от двете институции, а и двете имаха изисквания и глоби. Тогава написахме официално писмо, беше ни отговорено и изяснихме ситуацията на производителите.

Организацията може да издава препоръки – за кандидатстване по европейски проекти, за конкурси за обществени поръчки – това беше едно от изискванията, да има кандидатът референция от браншова организация... По-рядко, но сме издавали препоръки и за банкови заеми.

Обществените дейности на браншовите организации намаляват. Връзката с институциите ли остана да мотивира производителите да членуват?

Има и дългогодишни членове, движени от идеята, че подобна организация е полезна и трябва да съществува. Има и такива, които членуват за по-кратък период, докато се разреши някакъв конкретен проблем, който ги засяга. Най-активни стават хората, когато има всеобщ проблем.

В последните години организациите като че ли малко загубиха авторитет. В началото, когато постъпих имаше тежест. Членството беше въпрос и на престиж.

Вашата работа беше ли свързана с държавните и контролни органи? 

Да. Например аз приемах отправените запитвания от членове на съюза и ги насочвах към съответната институция и след това разпространявах официалния отговор до заинтересоавните. Всеки месец посещавах членовете, казваха си проблемите. Ако се наложи, обаждаха се и съм ходила по-често.

Напомнях законови срокове, информирах ги за изисквания за регистрация и пререгистрация. Не че те не си следяха законовата база, но глобите бяха големи.

Свързвала съм производители – бивш и бъдещ работодател на един и същи работник, за да има някаква сигурност работодателя, кого наема на работа.

Имате ли статистика или изследвания на бранша – брой на производителите, цени, дял на сивата икономика... 

Не, не сме правили. Базата данни се актуализираше преди, когато правехме „Каталог на производителите”. Той се издаваше на две години и тогава се свързвахме на място или по телефон, за да проверим, кои производители са активни. Включването в каталога обаче е по желание.

Други данни за пазара, за тенденциите, не сме събирали.

Има няколко организации в бранша. Откъде можем да получим сигурни данни за тяхната представителност и броя на членовете им?

Такава информация може да се получи от самите председатели на организациите. Не зная да има друг източник.

Постоянно се говори, че потребителите трябва да търсят информация, да се „самообразоват”, за да могат да избират качествени продукти. Вие сте един много добре информиран потребител, какъв хляб купувате? 

Няма да изказвам предпочитания. Не намирам, че хлябът по утвърден стандарт се различава от останалия като качество. Би трябвало по стандарт да се работи с по-качествено зърно, но дали наистина е така?!