Г-н Жозеф Азам е технически съветник и презентатор на гръцката компания „Касандра”. Поводът да посети България е поканата от „Алма Либре”, представители на „Касандра” за България, да представи както корите, така и оригиналните си рецепти „Сиропирани сладки от Изтока”.

Г-н Азам, каква е професионалната Ви биография?

Завърши гимназия, а след това и школата по сладкарство в родината си - Ливан. По-късно специализирах и в училище по ресторантьорство и управление на ресторантьорството. 

В годините на практиката си усвоих много течения в международното сладкарство и всички европейски течения, но „сиропираните от изток” е един специален раздел, който развивам по оригинален начин в Европа. 

През 1986г. реших да напусна родината си, поради жестоката война и политическите проблеми. Живях малко в Кипър, а после се преместих в Гърция. Тогава бях на 23г.

През 2000г. бях от основателите на съюза на гръцките сладкари и се развих като презентатор-технолог в тази област.  

Вие също сте и преподавател?

Да, преподавам в школата по сладкарство в Атина, а също и в различни школи в Германия и Франция.

Според богатия ви опит и погледа, който имате върху европейския и световния пазар – какви са тенденциите в търсенето в момента? 

Съвременният млад европеец определено търси природата си, а природата му е свързана с традицията и с един процес на наследяване, който не може да се прекъсне по изкуствен начин.

Разбира се, не можем да имаме сладкарство без оригиналните съставки – млечна сметана, мляко, яйца, но съвременната индустрия създава продукти, които са от ново поколение, основани върху традицията.

Съвременният сладкар трябва, стъпил върху традиционни рецепти, да се научи да работи с новаторски продукти и технологии, без да се откъсва от традицията в процеса на това развитие.

Традиционни рецепти, изпълнени с модерни суровини – това ли е ключът към пазара и доброто разработване на крайния продукт?

Да, това. Самите кори например не може да ги произведе една работилница, трябва специалист да ги направи.

„Сиропирани от Изтока” звучи мистично. Само внушението ли предизвиква купувача? Има ли някаква тайна при приготвянето на традиционните сладки?

Тайни има, но аз не ги пазя за себе си - опитвам се да ги кажа всичките. За съжаление, не всички колеги ги възприемат. Някои хора не искат да ги чуят.

Неща, които аз смятам за даденост не ги казвам, защото смятам, че са ясни. Никой не пита и в резултат на това колеги правят обратното на това, което разяснявам. Най-голямата тайна звучи банално, но е истина - всичко, което се прави, трябва да се прави с обич.

Ръчната изработка ли е една от „тайните”, които споделяте? 

Да, тук трябва и малко талант, и да обичаш това, което правиш! И се прави ръчно, машината не може да го прави.

По една и съща рецепта двама добри специалисти може да получат леко различаващи се продукти – това е талантът и субективното, което влага човека.

Има ключови места, действия, които практиката превръща във вид маниер, което не може да се предаде. Даваш рецептата и технологията, но другият трябва сам да постигне собствен начин, собствен „маниер”.

Стабилното качество и непроменяемостта на рецептата, на съставките е също една от тайните на успешното крайно изделие – не може, поради липса на някоя суровина, да я замениш с друга. Човек, който уважава работата и клиентите си, трябва да спазва правилата! Ако направи някаква промяна – нека да я обяви, да изтъкне „ново... при нас”!

За втори път сте в България. Имахте ли възможност да разгледате и да се запознаете с българския пазар?

За съжаление, нямах достатъчно време – и при предишното си посещение, и сега. Видях много малко неща от българското сладкарство, бих искал да видя повече.

Какво усещате като личен успех, кое ви носи удовлетворение? 

В професионалната си кариера успях да съчетая традицията, качеството, родината и всичко това свързано с мечтата ми - от работата ми да може да живее спокойно моето семейство. А аз печеля пари от цялата моя дейност спокойно и с достойнство.

Като християнин благодаря на Бог, че ми е дал този талант да мога да предавам изкуството, което владея и ми даде семейство, което ме подкрепя.