В първото интервю за годината ви запознаваме с Пенка Деликостова - майстор-хлебар, победител в конкурси за обреден хляб и представител на страната ни в международния проект "30 дни - три държави". 

Нейната вяра, че всеки е дошъл с причина на този свят и упорството й да усъвършенства "даденото" поставят актуалните въпроси за призванието, за самочувствието на майстора, за съдържанието на термина "професионализъм".     

Представете се накратко, с какво се занимавате в момента?

В момента съм пенсионер по болест. Със семейството ми живеем в Пловдив. Там имам малко заведение за бързо хранене, но сега то по-скоро ми тежи, защото работа няма. Вложих много усилия и средства, но не върви, защото хората са затруднени материално.

Занимавам се с хлебарство, но няма възвръщаемост. Много е трудно.

Как започнахте да се занимавате с хлебарство? 

2007-ма се разболявам от рак, три операции имам до момента, химиотерапия, лъчетерапия. До тогава не съм се занимавала с такъв род дейност.

Един ден просто станах с нагласата, че ще правя козунак – аз, дето не бях пипала тесто! Има един ямболски козунак, дето се залива с мед... Казвам си „Какво толкова, един козунак!” и решавам да опитам. Той стана перфектен. Учудих се на себе си, защото... не е мойто – да се мажа, да се цапам... обичам да готвя, но само за разпускане.

Тогава се случи още едно нещастие в семейството – трагична катастрофа. Аз бях тогава с химиотерапия, с гола глава, повръщане... пълен кошмар!

Не е за вярване изобщо... Не знам, как да го кажа, но както си лежах една вечер... видях светла фигура в стаята си, която ми каза „Ти ще работиш с тялото Христово и ще даваш радост на хората!”. Тогава изобщо нямах представа, това какво означава и че означава нафората, която се подава в църквата... Разбрах, че става въпрос за тестото и хляба много по-късно.

Тогава започнах сама, като вид терапия, да се занимавам. Без никой да ме учи, купувам си мая, сама си правя хляб...

Може би в рода имате хлебари, назад в поколенията, семейна традиция? 

Не, никой! Нито майка ми, нито баба ми са се занимавали с месене. Нямам спомен от детството си, баба ми да ми е правила козунаци. Навремето така са се случвали нещата, по политически причини, че дори яйца не се боядисваха.

В един момент аз започвам да се занимавам с тесто и никой не може да повярва, че съм начинаеща и никой нищо не ми е показал. Просто ми е интересно!

Сядам на компютъра, защото тогава прекарвах много време в болнични, и тогава разбрах, че „тялото Христово” е точно това, което правя в момента.

Специализирала сте се в обредните погачи, какви рецепти използвате?

От интернет, от книги... Започнах да проучвам всичко в областта.

И открих, че всичко е свързано в хляба: житото – това сме всички хора. Когато го смелиш, ставаме на брашно - на една общност. После тази общност се събира и какво слагаме – маята, за да може да втаса, да се надигне, да стане по-добре. После слагаме сол, защо я слагаме тая сол? „Солта на живота” – сълзите на живота, захарта – радостите на живота... и в крайна сметка, всичко това като се опече и като ти замирише на един дъхав хляб – трапезата ти е пълна. Миризмата на топъл хляб е най-хубавото и което свързваме с майчината ласка и безграничната любов.

На всички големи поводи се слага обредната погача... На Великден пак е обредната погача, но обогатена с яйцата, с мляко, защото Христос тогава е имал нужда от „помощ” – аз поне така си го обяснявам.

А содената питка – правиш я със сода, защото са пости, трябва да си смирен, мълчалив, да си „по-нисък от тревата”. И виждам, колко много смисъл има във всичко това, което правя в момента.

Какви суровини използвате, имате ли предпочитания?

За пости, за помен – традиционните материали. За Великден я правя богата погачата – с много яйца, много масло, много захар. С много любов я правя погачата! Нещо правиш ли го без любов – няма как да стане!

Много пъти ми се е случвало да нямам желание, да ми е зле – в момента, в който вляза вътре, изпитвам едно успокоение, все едно е терапия... с това тесто се чувствам по съвсем различен начин.

Имате и поръчки, не правите погачи само за семейството и близките?

Да, имам и поръчки. Например за 15-ти август, Успение Богородично, ми поръчаха две погачи. Приех, казах, че няма проблем и ще ги направя. Идва денят, а тези пити си имат технологично време – да се закваси маята, после тестото да се замеси, трябва да престои, да се оформи самото тесто и в тавата да си стои, та после да се опече. Ако го направиш набързо, нито ще е вкусно, нито ще излезе добре.

И идва сутринта, а аз нямам никаква идея още... И си казах „Господи, ти ме остави, аз нямам никаква сила!” Съпругът ми даже се учудва на промяната в мен и се тревожи да не полудея... А не бях такъв човек! Никой не може да повярва, че това се случва с мен.

Започнах да правя нещо... и изпод пръстите ми започнаха да излизат символи, които не познавам – кръгчета, завъртулки. И двете пити така излязоха – повече не съм правила такива, въпреки че имам такива поръчки.

Дадох ги питите, оказа се, че и двете са за хора след операция и на тежко лечение. Тогава започнах да търся значението на символите, едва след като направих питите и открих, че са означавали „Божествената любов” и „Любовта между хората”. Четях и не можех да повярвам – едно към едно го бях направила, а до този момент нищо такова не бях правила.

Така се получават нещата при мен. Очевидно винаги има „нещо”, което да помага. Няма нищо случайно, всеки е дошъл с мисия на този свят.

Имате занаятчийско свидетелство?

Да, за хлебар. Комисията беше удивена, когато им казах, че не съм учила за това. В Пловдив, към Занаятчийската камара положих изпита – теория и практика.

Занаятчии ли са хлебарите или не са? 

Какво да кажа?! Много е опорочено всичко в тая държава! Например при фризьорите – всеки втори е майстор-занаятчия! Но ако не се правят нещата както трябва, по този начин „олекваме” и ние, които даваме всичко от себе си. За мен да имаш такова свидетелство е престиж.

Трябва да е много по-голям контрола. Не всичко да опира до пари! Практиката е опорочена и затова няма и тежест това свидетелство, поне аз така си мисля.

И друго – как може да си майстор и да идеш да се явиш на този изпит, като нямаш вътрешното усещане, че си такъв! Аз не бих отишла, но не всеки мисли така.

Според промените в закона от миналата година – хлебарите са изведени от списъка на занаятите?!

А не трябва да бъде така! Това е най-старата професия!

Печелила сте конкурси и сте представяла България в чужбина...

Да, в Карлово, на конкурса за обреден хляб през 2010г. заех първото място – питата ми беше с просфора. Печатът за нея ми е специален подарък от хора от Момчиловци, които се занимават с дърворезба. Бях най-щастливият човек, когато си я взех от пощата и я осветих. После прочетох и всичко за просфората.

През 2011г. също бях отличена на този конкурс. За питата тогава използвах традиционно български фигури – овце зад ограда, цветя, рози, житни класове, плодове... Децата дойдоха тогава и се радваха много на моята пита – от това по-голямо щастие няма!

През май 2010г. по проект „30 дни - три държави – Комотини, Пловдив, Одрин” представих България с пита. От Общински институт „Старинен Пловдив” бяха обявили проекта и всеки желаещ можеше да дари пита. Моята пита отиде в Турция. Оцениха я като много оригинална, а и заради символа, който е разбираем от всички хора, и в трите държави – три златни ръце, които се държат. Идеята пак в последния момент ми дойде! Кметът на Одрин много я е харесал именно защото символите са общочовешки.

В Гърция – по същия начин – моите пити избраха да представят България. Бях изпратила снимки, оцениха ги и ми се обадиха да подготвя питата. По-късно получих благодарствено писмо от Весела Илиева, директора на институт „Старинен Пловдив”.

Ангажирана ли си с института или с друга организация?

Не, Федерацията нали се затвори?! Толкова ми е мъчно, защото исках... Много ми се иска всичко това да се съхрани, ако щеш и традиции да се възродят. Защото няма по-хубаво от това! Ако забравим откъде сме тръгнали, накъде отиваме... Заради това го правя всичкото това и аз!

Какъв хляб купувате за Вас и семейството?

Вкъщи хляб не купуваме. Имам си малка хлебопекарна, правя си пълнозърнести хлябове. Наши брашна ползвам, лимец си слагам, брашно от шипки по малко добавям. Стремя се по-здравословна храна да правя, но и да ми е вкусно.

Загубили сме връзката с природата и традицията – защо да не омесиш един хляб на ръце, като имаш възможност?!

Хлябът по Утвърден стандарт „България” е по рецепта без добавки, опитахте ли го?

Не, не купувам изобщо хляб!

Как ще се развива работата Ви занапред?

Сега започвам да се занимавам с торти и с други печива. Това ме интересува, както и сватбените торти. Това ме влече, нямам представа защо точно сватбената декорация! Може би, защото са по-изпипани нещата, по-изящни, а аз съм много пунктуална... А сватбената торта трябва да е почти калиграфски изписана.

Аз така работя – като се хванеш с нещо, все едно няма друг около теб! Може да е много шумно, но ти влизаш в някакъв твой свят и сякаш друго не съществува.

Как посрещнахте Коледа?

Паричката си я слагам в питата и то... голямо ровене, докато се намери тая паричка! Голямо щастие! Обичам да събирам хора около масата, защото това е голям празник – особено най-близките да ги видиш събрани. И тогава е особено важно месенето – това прави празника истински, създава атмосфера.

Или като правим коледните сладки – синът ми идва, взима си, аз го гоня... това са емоциите, те създават празника!

Правите ли планове? Какви са плановете Ви за 2012г.?

Планове... всеки ден ми е подарен от Бога. И всеки ден живея с вярата, че светът е прекрасен. Този забързан начин на живот го приемам като някаква даденост.

Никой не знае, какво ще му се случи на следващия ден, затова трябва да казваш на децата и мъжа си, че ги обичаш всеки ден! Семейството е най-хубавото, което може да ти се случи! Трябва да правиш добро във всеки миг от житейския си път!