По искане на Европейската комисия към Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), на Научния панел по добавки към храни и източници на нутриенти, добавени към храни (ANS) беше възложено да изготви научно становище за преоценка на безопасността на калциевия карбонат (E 170) при използването му като добавка към храни.

Калциевият карбонат е добавка към храни, общо разрешена в хранителни продукти според Директива 95/2/EC за добавки към храни, и е разрешен оцветител за храни според Директива 94/36/EC за оцветители, използвани в храни. Той е включен и в Директива 2001/15/EC за вещества, които могат да бъдат добавяни за специални хранителни цели в храни със специално хранително предназначение, в Директива 2002/46/EC по отношение на хранителни добавки и може да се използва в обогатени храни според Регламент 1925/2006 за добавянето на витамини, минерали и някои други вещества в храни.

Спецификации за калциев карбонат са определени в Директива на Комисията 2008/128/EC и от JECFA. Чистотата се специфицира като не по-малко от 98% калциев карбонат. Панелът отбеляза, че калциевият карбонат може да има аморфна или микрокристална структура и размерът на частиците варира в зависимост от формата и условията на производство. Индустрията обявява, че типичният среден размер (d50) на калциев карбонат за храни е около 5 µm, с горна граница (d98%) от 65 µm и по-малко от 1% от частиците имат диаметър под 100 nm; наличието на следи от случайни частици с размери от наноскалата не може да бъде изключено.

Панелът отбеляза, че са проведени изследвания с калциев карбонат при хора, показващи, че могат да настъпят хиперкалциемия и алкалоза, когато калциевият карбонат (между 2.0 и 16.5 g/ден суплементиращ калций) се приема с големи количества мляко или сметана за лечение на пептична язва (млечно-алкален синдром). Хиперкалциемията често се свързва с бъбречна недостатъчност, метастатична калцификация и други симптоми, като подобни промени са отчетени у хора, приемащи големи количества калциев карбонат и други антиацидни средства, съдържащи калций, или големи количества хранителни добавки с калций.

Панелът отбеляза, че въпреки че един нов метаанализ, представен от Bolland et al. през 2010 и 2011, показващ повишен риск за инфаркт на миокарда у индивиди, получаващи редовно калциеви добавки за контрол на остеопороза, е обширно добре обосновано изследване, тенденциите, съобщени в него са много умерени и не са подкрепени от находките на подобно изследване, проведено от Lewis et al., публикувано през 2010. Панелът отбеляза и че тенденциите, наблюдавани в сърдечносъдовия риск след суплементиране с калций, контрастират с тези, намерени за калций от храните и че не може да се опише правдоподобен начин на действие за обясняване на тези разлики, въз основа на нива на калций в серум след хранителен прием и суплементиране.

Като цяло Панелът счете, че наличната токсикологична база данни за калциев карбонат е ограничена, но това не поражда загриженост. Панелът счете, че не са необходими по-нататъшни токсикологични изследвания за калциев карбонат поради причините, изтъкнати от SCF през 1991, а именно, че калциевият карбонат е естествена съставка на човека, животните и растенията, така че естествено присъства в храните. Калцият и карбонатът/бикарбонатът формират и някои от основните електролити във всички биологични материали. Малкото ефекти, наблюдавани при хора и животни, са свързани с висок прием на калциев карбонат и са открити и след голям прием на други калциеви соли. Панелът счете, че тези ефекти на висок прием на калций като добавка към храни не са релевантни за оценката на калциевия карбонат като добавка към храна и че SCF е определил UL за калций през 2003, вземайки пред вид тези ефекти.

Панелът обаче счете, че приемът на калций в резултат на използване на калциев карбонат като добавка към храни, заедно с прием на калций от хранителни добавки и обогатени храни, трябва да бъде под UL от 2500 mg/ден за калций от всички източници, определени от SCF през 2003.

Въз основа на данните, предоставени на Панела от индустрията и страните членки, Панелът оцени средния калциев прием от използване на калциев карбонат като добавка към храни и от допълнителен източник на нутриент (обогатяване) и от всички хранителни добавки (сценарий 3) в интервала 1105-1375 mg калций/ден за малки деца, 1270-1780 mg калций/ден за деца, 1330-1730 mg калций/ден за подрастващи и 1240-1540 mg калций/ден за възрастни. Интервалите за персентила за висок прием са оценени на 1270-1705 mg калций/ден за малки деца, 1450-2500 mg калций/ден за деца, 1730-2380 mg калций/ден за подрастващи и 1420-2380 mg калций/ден за възрастни.

Оценената експозиция на калций от всички източници, въз основа на данните, представени в литературата за шест страни членки, показва, че средният калциев прием (включително хранителни добавки) във всички групи от населението са сравними, в интервала 664 – 795 mg калций/ден за малки деца, 749 – 869 mg калций/ден за деца, 738 – 1070 mg калций/ден за подрастващи и 730 – 1164 mg калций/ден за възрастни. Интервалите за персентила за висок прием са съответно 1070 – 1184 mg, 1124-1453 mg, 1306 – 1905 mg и 1233 – 1851 mg. Средният прием за стари хора (>64 години) варира от 754 – 954 mg калций/ден и 1285 – 2106 mg калций/ден за консуматори от високия персентил.

Панелът отбеляза че и оценките на приема, изчислени от Панела, които се считат за консервативни, и общият хранителен прием на калций, публикуван в литературата са под UL от 2500 mg/ден за калций от всички източници, определен от SCF през 2003. Така че, Панелът заключи, че, въз основа на наличните данни, описани в това становище, използването на калциев карбонат като добавка към храни на максималните сегашни нива на използване, не предизвиква съображения за нарушена безопасност.

Панелът отбеляза, че понастоящем калциевият карбонат е разрешен до quantum satis в мнозинството хранителни категории, в които е позволен (като цяло е разрешен във всички храни с някои изключения), но информацията, събрана от Панела за тази преоценка, показва, че калциевият карбонат се използва само в определени количества в някои категории храни. Така че Панелът препоръча актуализиране на законодателството, за да се отразят актуалните нива на използване, оценени в това становище.

Освен това Панелът отбеляза, че варовикът (източник на калциев карбонат) може да съдържа различни количества алуминий. Панелът отбеляза, че приемът на алуминий от калциев карбонат като добавка към храни може да има значителен принос (50-100%) към седмичния прием на алуминий, за който е определен поносим седмичен прием (TWI) от 1 mg алуминий/kg bw/седмица и съответно може да са необходими спецификации за максимално ниво на алуминий в калциев карбонат.

Източник: Фокален център на EFSA